Тромб в коронарной артерии

Мозъчният инфаркт може да се дефинира като развитие на некроза в определен участък от мозъка, поради напълно или силно ограничаване на кръвотока към този участък. Патологоанатомичните изменения в исхемизираната мозъчна зона са различни в различните срокове след запушването на мозъчния съд. Между 5-ата минута и 5-ия час електронномикроскопското изследване разкрива вътреклетъчен оток на капилярния ендотел и перикапилярната глия - цитотоксичен едем. Между 6-ия и ия час постепенно се развива вазогенен едем - набъбването на глията е съчетано с увеличение и на екстрацелуларните пространства, които се изпълват с плазмени съставки. Едемната течност в тях е богата на белтък, който има кръвен произход. Проницаемостта на кръвно-мозъчната бариера е повишена.

Поиск данных по Вашему запросу:

Медицинские справочники:
Истории болезней:
Консультации экспертов:
Дождитесь окончания поиска во всех базах.
По завершению появится ссылка для доступа к найденным материалам.

Содержание:
ПОСМОТРИТЕ ВИДЕО ПО ТЕМЕ: 367 Удаление тромбов

Тромб в бедренной артерии

Кръвоносната система е система, по която се придвижва кръвта в сърцето и кръвоносните съдове Сърдечно-съдова система. Кръвта транспортира кислород от белите дробове към клетките и въглероден диоксид в обратна посока виж дишане. Пренасят се също и хранителни вещества, усвоени при храносмилането като мазнини , въглехидрати и белтъци в храносмилателната система и се пренасят в отделните тъкани, за да бъдат използвани, преработени и складирани.

Отпадъчните продукти например уреа или пикочна киселина се транспортират до други тъкани или в отделителните органи бъбрек и черен дроб. Кръвта пренася и сигнални вещества като например хормони , клетки на имунната система и вещества, отговорни за кръвосъсирването в тялото. Според еволюционното развитие на животните съществуват различни видове кръвообращения:.

Кръвоносната система е съставена от сърцето и кръвоносните съдове. Колкото по-далече от сърцето са съдовете, толкова повече се разклоняват и диаметърът им става по-малък. Артериите първо стават артериоли , те от своя страна преминават в капиляри , които снабдяват тъканите. Те отново се обединяват и образуват следкапилярни венули и вени. Кръвоносните съдове в човешкото тяло са три вида: артерии, капиляри и вени.

Те имат обща дължина около 60 до km. Кръвта изпълнява различни задачи в тялото. Тъканите се снабдяват с хранителни вещества от храносмилателната система, а образуваните метаболити и отпадни продукти се транспортират до отделителните органи бъбреци и черва. Кръвта служи и като среда за транспорт на хормони между отделните органни системи и компонентите на имунната защита и кръвосъсирването до мястото в тялото, където са нужни.

Следователно кръвоносната система служи на кръвта да се придвижва в цялото тяло. Кръвообращението играе важна роля и при терморегулацията. Чрез контрол над степента на кръвоснабдяване на кожата се регулира отделянето на топлина от повърхността на тялото. Сърцето на рибите е най-просто устроеното сред гръбначните, тъй като е съставено само от едно предсърдие с тънки стени и една дебелостенна, мускулеста камера. Между двете се намира една единствена клапа, която предотвратява връщането на кръвта в обратна посока.

Както сърцето така и самата кръвоносна система е сравнително просто устроена. Венозната кръв се изпомпва от сърцето към хрилете хрилно кръвообращение , където се обогатява с кислород от водата. След това богатата на кислород кръв се транспортира в телесното кръвообращение. В капилярите кислорода се отделя и преминава в тъканите, а въглеродния диоксид преминава в кръвта.

Освен сърцето и мускулатурата на хрилете участва в изпомпването. Недостатъкът на тази конструкция е, че кръвното налягане силно се понижава в капилярната мрежа на хрилете, следователно кръвта тече със сравнително бавна скорост в тялото. Рибите имат и малък обем кръв около една десета от телесната маса , освен това съдържанието на кислород в кръвта на рибите е значително под това в кръвта на хората.

При земноводните амфибиите сърцето е изградено от една камера и две предсърдия. Обмяната на газовете се осъществява както в белите дробове, така и в кожата. Двата кръга на кръвообращението при амфибиите се означават като белодробно-кожен кръг на кръвообращението и телесен кръг на кръвообращението.

За разлика от рибите двата кръга на кръвообращението не следват един след друг. Лявото предсърдие поема обогатена с кислород кръв от белия дроб и кожата, а дясното предсърдие бедна на кислород кръв от тялото.

И двете предсърдия изпомпват кръв в обща камера. Общата камера има един общ ствол за оттичане на кръвта truncus или conus arteriosus , който се дели на по един съд за всеки кръг на кръвообращението.

Едно възвишение в камерата и отвора лумена на отвеждащия кръвоносен съд позволява на кръвта да премине през сърцето със сравнително малко смесване на окислена и неокислена кръв. По-голямата част от окислената кръв се изпомпва в артериите на врата и аортата, докато по-бедната на кислород кръв преминава в белодрбно-кожната артерия.

Както при влечугите и птиците, земноводните също притежават бъбречна вена порта. Земноводните първоначално имат четири чифта артерии на хрилните дъги , които се разклоняват от двете страни на аортата.

От първата се развива arteria carotis , която снабдява главата. Артериите на втората дъга се обединяват и образуват aorta descendens , низходящата аорта. Третата двойка артерии облитерира, а от четвъртата двойка се образуват чифтните аортни дъги. Влечугите притежават сърце, което също има две предсърдия и една камера, която е разделена почти изцяло на две половини от септум преграда.

Неокислената кръв от тялото се влива в дясното предсърдие, а обогатената с кислород кръв от белите дробове в лявото предсърдие. И двете предсърдия изпомпват кръвта в камерата, от която водят началото си три артерии.

В дясната част на камерата тече кръв бедна на кислород към белия дроб, в лявата кръв към главата и тялото. Тази кръв тече по средната артерия към тялото. Особеност при разред Крокодили е пълното разделяне на двете камери. При тях съществува връзка между лявата и дясната артерия, т.

Лявата аорта започва от дясната камера, а дясната аорта от лявата камера. Чрез отвора се смесва окислена кръв от дясната камера с неокислената от лявата камера в областта на дясната аорта, така че смесената кръв преминава в телесния кръг на кръвообращението и така достига до периферните области на тялото. Лявата аорта пренася окислена кръв предимно към главата на животното.

При гмуркане се затваря отвора напълно, така че дясната аорта получава само неокислена кръв, а лявата продължава да получава окислена. Най-вероятно и при динозаврите е съществувало пълно деление на камерите, което би означавало, че са топлокръвни и обяснява дългото им оцеляване виж терморегулация. Това заключение се обосновава от положението им в еволюцията между крокодилите и птиците, които имат пълно разделение на камерите.

За разлика от студенокръвните, сърцето при топлокръвните следователно и при хората има две изцяло разделени една от друга камери. Поради това сърцето може да се разглежда като разделено на две половини, въпреки че става въпрос за един орган. Всяка от тези две половини е изградена от едно предсърдие и една камера, които работят като една функционална единица. Докато дясната половина на сърцето изпомпва кръвта в малкия белодробен кръг на кръвообращението, където кръвта се окислява, лявата половина на сърцето изпомпва кръвта през големия телесен кръг на кръвообращението, където тя снабдява всички органи с хранителни вещества и кислород.

Тези два кръга на кръвообращението следват един след друг, така че цялата кръв минава през малкия кръг на кръвообращението. За разлика от това органите са включени успоредно в големия кръг на кръвообращението. В малкия кръг на кръвообращението кръвта напуска дясната камера по белодробните артерии по посока към белия дроб , където се окислява. Тогава се пренася от белодробната вена на латински : vena pulmonalis към лявото предсърдие.

От лявото предсърдие кръвта преминава в лявата камера, откъдето попада чрез аортата в големия кръг на кръвообращението. Докато при бозайниците аортата се намира от лявата страна, при птиците е от дясната страна. След снабдяването на органите кръвта, обогатена с въглероден диоксид , се връща в дясното предсърдие чрез горната и долната куха вена на латински : vena cava. След преминаването на кръвта от дясното предсърдие в дясната камера целият кръг на кръвообращението започва отначало.

Една особеност е системата на вена порта порталната вена. Кръвта, която идва от органите на храносмилателната система , се събира във вена порта на латински : vena portae и достига черния дроб, където се обработват поетите хранителни вещества. Съществуват така наречените системи на ниско и високо налягане.

Към системата на ниското налягане принадлежат артериолите, капилярите, вените на телесния кръг на кръвообращението, дясното сърце обобщаващ термин за дясно предсърдие и дясна камера и съдовете на белодробния кръг на кръвообращението. Системата на високото налягане се състои от артериите на големия кръг на кръвообращението. Въпреки големите разлики между налягането между систола и диастола кръвта тече с еднаква скорост през тялото.

Това се дължи на способността на аортата и на големите артерии по време на систолата стената на кръвоносния съд се разширява и поема част от изтласканата кръв и да я връща по време на диастолата, когато кръв не напуска сърцето.

По този начин еластичността на съдовете превръща напускащата на тласъци сърцето кръв в постоянен поток. Ако налягането не можеше да се поема от еластичните съдове, тогава налягането в аортата щеше да подлежи на значително по резки промени.

Интересен факт е, че значително по-малко кръв би преминавала през съдовете, тъй като много енергия би се губила само за ускоряването на кръвта. Тъй като с възрастта съдовите стени стават по-малко еластични, се намалява способността за поемане на налягането и обемния поток намалява. Докато потока на кръвта в артериите се реализира само от изпомпващата сила на сърцето, при вените различни фактори играят роля.

До определена степен изпомпващата сила на сърцето се предава на вените през капилярите т. Във вените кръвта се изтласква предимно на тласъци към сърцето от външни сили. За тази цел във вените се намират клапи. Клапите на вените предотвратяват връщането на кръвта в обратна посока под влиянието на гравитацията в интервалите между действието на външните сили. Засмукването причинено от разширението на предсърдията на сърцето играе роля само при големите съдове в близост до сърцето.

Независимо от натоварването и условията на околната среда трябва кръвоснабдяването да се запази по всяко време. Трябва да е подсигурено, че работата на сърцето и кръвното налягане се регулират по възможно най-добрия начин, всички органи получават поне минимално количество кръв и количеството кръв се разпределя според нуждите на органите в покой и на активните органи, тъй като оптималното кръвоснабдяване на всички органи едновременно не е възможно.

Ако всички органи бъдат максимално кръвоснабдени, то кръвното налягане би спаднало силно, което би довело до шок , тъй като целият обем кръв не би достигнал за това. Следователно големият кръг на кръвообращението се състои от множество успоредно включени кръвообръщения на органи и системи, които могат да бъдат включвани или изключвани в зависимост от активността им.

Така например при поемане на храна се кръвоснабдява с приоритет храносмилателната система, а потокът кръв към други органни системи се намалява.

Активен спорт не е възможен в това състояние. Тези включвания и изключвания се осъществяват по редица начини:. Локалната регулация или авторегулацията позволява кръвоснабдяването на органите да остане постоянно и при променливо кръвно налягане от една страна, а от друга то се напасва на нуждите на метаболизма на съответния орган например кръвоснабдяването на стомашно-чревния тракт се повишава при храносмилане.

Тази регулация се осъществява по различни пътища. Хормоните влияят или директно върху мускулатурата на стената на съдовете например адреналин , или предизвикват секрецията на активни вещества на мястото на действие например азотен монооксид , ендотелин , които са локално активни. Нервната регулация се осъществява най-вече от симпатикуса , като инервира главно малките артерии и артериоли или вените.

Вазодилатацията се постига чрез намаляване на действието на симпатикуса. Изключение от този принцип е съдоразширяващото действие на парасимпатикуса върху съдовете на слюнчените жлези и половите органи ерекция. Като трансмитери действат азотен монооксид и брадикинин. Регулацията от симпатикус и парасимпатикус бива два вида: от една страна като органите сами изпратят информация за нужното им количества кръв, от друга страна като мозъкът активирайки дадени органи в същото време регулира и потока на кръвта.

Нараняване на нерв или неправилната му функция може да доведе до спинален или неврогенен шок.


Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии МКБ I63.3

Тромбът представлява съсирек, разположен в кръвоносната система. Това образувание може да стане причина за поява на тежки болезнени състояния, включително белодробен емболизъм , тромбофлевит и инсулт. Образуването на тромбите е обусловено от свойството на кръвта да се съсирва. Тази нейна способност, както знаем, е от изключително важно значение, тъй като предпазва от нейното пълно изтичане по време на инциденти, водещи до големи наранявания. Някои явления обаче могат да станат причина за прекаленото сгъстяване на кръвта, след което може да се наблюдава събиране на кръвни клетки в дадена зона на кръвоносния съд. Това натрупване е известно като тромб , който в зависимост от структурата си може да бъде смесен или прост.

 · Житель kakbik.info 52 лет поступил в отделение с острым инфарктом миокарда. Выполнена реканализация, баллонная Автор: Uladzislau Dzerkach.

Център за ендоваскуларно лечение на сърдечни и съдови заболявания

Цялото съдържание на iLive е медицински прегледано или е проверено, за да се гарантира възможно най-голяма точност. Имаме строги насоки за снабдяване и само свързваме реномирани медийни сайтове, академични изследователски институции и, когато е възможно, медицински проучвания, които се разглеждат от специалисти. Имайте предвид, че номерата в скоби [1], [2] и т. Нормалната аорта на възрастен в напречно сечение се измерва с максималния вътрешен диаметър, който се простира от 3 cm на нивото на xiphoid процеса до 1 cm на нивото на бифуркация. Размерите на напречните и вертикалните срезове трябва да бъдат еднакви. Измерванията трябва да се извършват на различни нива по цялата дължина на аортата. Всяко значително увеличение на диаметъра под разположения отдел е патология. Аортата може да бъде изместена при сколиоза, ретроперитонеални тумори или лезия на пара-аортни лимфни възли; в някои случаи може да симулира аневризма. За идентифициране на пулсиращата аорта е необходимо цялостно напречно сканиране: лимфните възли или други екстрасаритни лезии ще бъдат визуализирани зад или около аортата. Ако аортата има диаметър повече от 5 см в сечението, трябва спешно да се обърне внимание на клиницистите.

Тромбоз: лечение и его последствия

тромб в коронарной артерии

Сердце расположено в окружении трех основных коронарных артерий, которые снабжают его кровью и кислородом. Если в одной из этих артерий образуется тромб сгусток крови , кровоснабжение этой области сердечной мышцы замедляется, а позднее блокируется. Такое состояние называют сердечным приступом или коронарным тромбозом, который вызывает инфаркт миокарда. Однако коронарный тромбоз может представлять собой и следствие инфаркта миокарда, это заболевание нередко приводит к повторному инфаркту.

Glosbe English.

Предсърдно мъждене – риск от инсулт

Ваши персональные данные обрабатываются на сайте infoniac. Если вы не согласны с этим фактом - вам следует немедленно покинуть этот сайт. Если вы продолжите пользоваться сайтом, это значит, что вы согласились на обработку Ваших персональных данных. Лечение такого состояния, как тромбоз образование тромба в артерии или вене , зависит от того, где именно сформировался тромб собственно, в вене или артерии , на каком именно участке вены или артерии он находится , какой размер тромба, и каково общее состояние здоровья пациента. На основании всех этих факторов, а также на основании других данных, полученных в результате диагностических мероприятий, специалист назначает соответствующее лечение.

Как понять что оторвался тромб в ноге: что предпринять

Тромбозата е процес, включващ образуването на съсирек в кръвния поток и се класифицира в няколко различни типа, в зависимост от местоположението на тромба. В тези категории има няколко подтипа тромбоза. Артериалната тромбоза е формирането на тромб в артерията. В повечето случаи артериална тромбоза следва руптура на атерома богато на мазнини отлагания в стената на кръвоносните съдове и следователно се нарича атеротромбоза. Артериалната емболия се появява, когато съсиреците след това мигрират надолу по кръвообращението и могат да засегнат всеки орган. Алтернативно, артериалното запушване се получава като следствие от емболията на кръвни съсиреци, произхождащи от сърцето "кардиогенен" ембол. Най-честата причина е предсърдното мъждене, което причинява застой в кръвта в атриума с лесно образуване на тромби, но и други кръвни съсиреци могат да се развият в сърцето. Предразполагащи фактори за артериална тромбоза са атеросклеротични промени в съдовата стена, рядко се свързва с възпалителни промени или травми.

После попадания катетера в устье коронарной артерии врач вводит контрастное вещество и делает рентгеноскопию, чтобы точно увидеть место, куда нужно установить стент.

Помощь при ожогах. Помощь при травмах. Помощь при кровотечении.

Закупорка просвета венечной артерии, питающей миокард, называется коронарной окклюзией. При полном перекрывании кровотока формируется инфаркт, при частичном сужении сосуда у пациентов развивается стенокардия. Причиной закупорки чаще всего бывают атеросклеротические бляшки и кровяные сгустки. Хроническая окклюзия способствует развитию обходных путей кровообращения, они слабее, чем основные, поэтому со временем возникает сердечная недостаточность. Редкими причинами коронарной окклюзии бывают болезни сосудов аутоиммунного происхождения, патологии крови, опухоли и травмы.

При мозъчен инсулт настъпва увреждане на мозъчната тъкан, в резултат на което се появява неврологична симптоматика. Вида и тежестта на клиничните прояви зависят от локализацията и големината на засегнатата област в мозъка.

Инсултът е често и сериозно усложнение на ПМ. То води до 5-кратно завишен риск от инсулт. Предсърдното мъждене ПМ е най-често срещаният вид аритмия. Това са т. Голяма част от тях се дължат на ПМ, което също е протекло безсимптомно. По данни на Национална Асоциация за борба с инсулти и Европейската Асоциация на инсулта хората с ПМ се намират в групата с повишен риск от инсулт.

Весь контент iLive проверяется медицинскими экспертами, чтобы обеспечить максимально возможную точность и соответствие фактам. У нас есть строгие правила по выбору источников информации и мы ссылаемся только на авторитетные сайты, академические исследовательские институты и, по возможности, доказанные медицинские исследования. Обратите внимание, что цифры в скобках [1], [2] и т. В современных условиях все чаще наблюдаются патологии и заболевания, связанные с нарушением нормального функционирования сердца, кровеносных сосудов.

Комментарии 0
Спасибо! Ваш комментарий появится после проверки.
Добавить комментарий

  1. Пока нет комментариев.